вторник, 10 юни 2025 г.
Хляб и гнило грожде
Съобщение от Небето до Валентина Папагна в Сидни, Австралия на 25 май 2025 година
Тази сутрин бях отведен към Небето от Ангела и се срещнахме с Господ наш Исус.
Господ ни държеше хляб в ръцете си и ми ги показваше.
Той рече, „Кой харесва Моя Хляб? Знам че Валентина харесва Моят Хляб.“ Господ се отнася за Свето Причастие.
Започна да чупи Хляба и ни го даваше, за да го консумираме. Хлябът беше много вкусен.
Рекох, „Да, но Господи Исусе, следващия път когато печете, може ли малко повече подгорело — не е достатъчно хрускливо. Само малко повече печене.“
Господ рече, „Тя харесва хрусклив хляб!“
След като имахме сесия с Господа ни, където той ни учи за Свето Причастие, една жена ми се приближи, държайки пластмасов торбичка. Отвори пустата ми раница и хвърли няколко грозде в нея от пластмасовия пакет.
Гледах грождето във моята чанта, някои от които бяхт много гнило, и си помислих, „Ах, изглежда лошо. Какво неучтиво. Хвърля ги така просто! Най-малко би могъл да ги сложи в торбичка. Ще направя с тези грождя?“
Жената рече, „Трябва да ги носиш и да ги предложиш на Господа ни.“
Друга жена се появи тогава. Приближи ми се и хвърли тези много големи грозде до мен, но те не бяха мои. Взех едно от грождето и го оцених, беше много сладко.
Това означава Пресната Кръв на Господа ни Исус.
След това излязох оттам и срещнах човек. Той започна да ми говори на неговия роден език, който не разбрах. Рекох му, „Може би по-добре да говориш на английски. Разбирам английски.“
Той рече, „Дошъл съм от Европа. Бях там много пъти с моята жена, но всяка път когато се връщам, чувствам силната тъжба по дома. Обожавам да остана там, но тогава станаха нещата и сега съм тук. Не можа да се върна.“
Рекох му, „Но сега си в присъствието на Господа ни. Какво още искаш? Трябваше да бъдеш щастлив.“
Той говори и говори, казва ми, „Моята жена също е тук. Виждам моята жена, но тя отиде далеч — отиде за нещо.“ Изглежда те не са заедно, но и тя умря.
Рекох му, „О, срещнах твоята жена, но тя ходеше много бързо.“ Бърз ход е покаянието, което тази душа трябва да пострада.
Казах на човека, „Извинявам се, но трябва да си тръгна сега. Не можа повече да разговарям с теб.“
Напущих човека и докато ходях, срещнах много хора, както мъже така и жени, но предимно жени. Изглеждаха много бедни. Изглеждаха като изгубени овце, блудящи навсякъде, не знаяйки в каква посока да отидат или що да правят.
Вдруг настъпи тъмнина и аз казах на Ангела: „Щя да си трогна към дома. Щя да намеря пътя си към дома.“
Ангелът ми рече: „Затвори очите си.“ Аз затворих очите, както ме поучил.
После отворих очите и всичко беше в ярка светлина. Ангелът казах: „Този хора са всички във тъмнина. Трябва да ги предложиш на Светата Литургия, когато отидеш. Предложи ги и моли се за тях.“
Питях: „Къде е това място?“
„Ох, тоя място е далеч откъдето живееш ти,“ отвери Ангелът.
Днес ги предложих всички на Светата Литургия. Казах: „Господи Иисусе, смилуй се над всички тези души. Не зная имената им, особено този човек, който страда от носталгия.“
Източник: ➥ valentina-sydneyseer.com.au